Да живеем за мига
"Нека да живеем
в настоящето!
С тебе го умеем
напоследък."
Думите приседнаха
хриптящо.
Загорчаха,
сухи като залък.
Нямаме ни минало,
ни бъдеще.
Имаме единствено
Сега.
Мигове на погледите,
влюбени
в целостта
на общата душа.
Имаме и музика
изгаряща.
Звук китарен.
Дрезгав глас в нощта.
И Висоцки молещо
припяващ е:
" Галопирайте (коне),
но без крила!"
Галопират миговете,
нашите.
Като за последно вдишват
любовта.
Огънят в сърцата
подлудяващ е.
Е... нека да живеем
за мига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
