15.05.2006 г., 13:08 ч.

ДА ЖИВЕЕШ ... 

  Поезия
620 0 4
 

Живееш, сякаш днес е утре,

А утре е днес.

Смееш се, сякаш си безгрешен.

Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.

Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден.

 

Ако днес е утре,

А утре е днес,

То върви напред

И не гледай назад.

Защото днес е днес,

А утрето е непознато

                        И незнайно.

 

Ако смехът ти е греховен,

Ти си грешник,

Но ако радваш хората,

Ти си пратеник небесен.

Защото смехът е слънцето,

А грехът е облака

И дъжда.

 

Ако плачът идва от каприз,

Ти си слаб човек,

Но ако сълзите идват от душата,

Ти си истински човек.

Защото плачът е лек,

А капризът е болест

И отрова.

 

Ако обичта е ежедневие,

Си намери друго забавление,

Но ако я цениш и й благодариш,

Ще си винаги щастлив.

Защото истинската обич е рядкост,

А ежедневието е монотонност

С безкрай.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Зори на мен то ми е едно от любимите
  • много ми харесва идеята на стихотворението ти, а и то е хубаво... :}~
  • А аз точно заради коментара ти го написах и смятам,че е прекрасно!иначе,благодаря за всичките ти коментари
  • Началото със странните мисли за днес и утре е твърде объркано.. Нататък обаче идеите са ти чудесни. Аз бих махнала първите две строфи.
Предложения
: ??:??