15 мая 2006 г., 13:08

ДА ЖИВЕЕШ ...

786 0 4
 

Живееш, сякаш днес е утре,

А утре е днес.

Смееш се, сякаш си безгрешен.

Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.

Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден.

 

Ако днес е утре,

А утре е днес,

То върви напред

И не гледай назад.

Защото днес е днес,

А утрето е непознато

                        И незнайно.

 

Ако смехът ти е греховен,

Ти си грешник,

Но ако радваш хората,

Ти си пратеник небесен.

Защото смехът е слънцето,

А грехът е облака

И дъжда.

 

Ако плачът идва от каприз,

Ти си слаб човек,

Но ако сълзите идват от душата,

Ти си истински човек.

Защото плачът е лек,

А капризът е болест

И отрова.

 

Ако обичта е ежедневие,

Си намери друго забавление,

Но ако я цениш и й благодариш,

Ще си винаги щастлив.

Защото истинската обич е рядкост,

А ежедневието е монотонност

С безкрай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Зори на мен то ми е едно от любимите
  • много ми харесва идеята на стихотворението ти, а и то е хубаво... :}~
  • А аз точно заради коментара ти го написах и смятам,че е прекрасно!иначе,благодаря за всичките ти коментари
  • Началото със странните мисли за днес и утре е твърде объркано.. Нататък обаче идеите са ти чудесни. Аз бих махнала първите две строфи.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...