Живееш, сякаш днес е утре,
А утре е днес.
Смееш се, сякаш си безгрешен.
Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.
Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден.
Ако днес е утре,
А утре е днес,
То върви напред
И не гледай назад.
Защото днес е днес,
А утрето е непознато
И незнайно.
Ако смехът ти е греховен,
Ти си грешник,
Но ако радваш хората,
Ти си пратеник небесен.
Защото смехът е слънцето,
А грехът е облака
И дъжда.
Ако плачът идва от каприз,
Ти си слаб човек,
Но ако сълзите идват от душата,
Ти си истински човек.
Защото плачът е лек,
А капризът е болест
И отрова.
Ако обичта е ежедневие,
Си намери друго забавление,
Но ако я цениш и й благодариш,
Ще си винаги щастлив.
Защото истинската обич е рядкост,
А ежедневието е монотонност
С безкрай.
© София Русева Todos los derechos reservados