Да живея
Да живея!
Боли ме от посягане безцелно,
от празни стаи с гъвкави стени,
от празни хора, хора без прозорци,
от втренчени във нищото очи!
Омръзна ми да стяга от болене,
да трупа в пустотата глухота,
от гледане във нищото през нещо,
кънтящата във мене самота!
Във дъното на дъното на мрака,
в последния абзац на моя дъх,
посягащ към смъртта и към луната,
във тихото шептя за тишина!
А искам да крещя, сълзите сухи
в гореши водопади, във слана
да мога да превърна, да изтръгна
с див вик на ужас тази самота!
И нека в кръв дъжда да се превърне,
с плесници тежки моята съдба
от нищото във мен да ме изтръгне!
Аз искам да ЖИВЕЯ... до Смъртта!!!
Боли ме от посягане безцелно,
от празни стаи с гъвкави стени,
от празни хора, хора без прозорци,
от втренчени във нищото очи!
Омръзна ми да стяга от болене,
да трупа в пустотата глухота,
от гледане във нищото през нещо,
кънтящата във мене самота!
Във дъното на дъното на мрака,
в последния абзац на моя дъх,
посягащ към смъртта и към луната,
във тихото шептя за тишина!
А искам да крещя, сълзите сухи
в гореши водопади, във слана
да мога да превърна, да изтръгна
с див вик на ужас тази самота!
И нека в кръв дъжда да се превърне,
с плесници тежки моята съдба
от нищото във мен да ме изтръгне!
Аз искам да ЖИВЕЯ... до Смъртта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
