Да живея
Да живея!
Боли ме от посягане безцелно,
от празни стаи с гъвкави стени,
от празни хора, хора без прозорци,
от втренчени във нищото очи!
Омръзна ми да стяга от болене,
да трупа в пустотата глухота,
от гледане във нищото през нещо,
кънтящата във мене самота!
Във дъното на дъното на мрака,
в последния абзац на моя дъх,
посягащ към смъртта и към луната,
във тихото шептя за тишина!
А искам да крещя, сълзите сухи
в гореши водопади, във слана
да мога да превърна, да изтръгна
с див вик на ужас тази самота!
И нека в кръв дъжда да се превърне,
с плесници тежки моята съдба
от нищото във мен да ме изтръгне!
Аз искам да ЖИВЕЯ... до Смъртта!!!
Боли ме от посягане безцелно,
от празни стаи с гъвкави стени,
от празни хора, хора без прозорци,
от втренчени във нищото очи!
Омръзна ми да стяга от болене,
да трупа в пустотата глухота,
от гледане във нищото през нещо,
кънтящата във мене самота!
Във дъното на дъното на мрака,
в последния абзац на моя дъх,
посягащ към смъртта и към луната,
във тихото шептя за тишина!
А искам да крещя, сълзите сухи
в гореши водопади, във слана
да мога да превърна, да изтръгна
с див вик на ужас тази самота!
И нека в кръв дъжда да се превърне,
с плесници тежки моята съдба
от нищото във мен да ме изтръгне!
Аз искам да ЖИВЕЯ... до Смъртта!!!
© Катя All rights reserved.
