Да ме четат
ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят...
Подсъзнателно зная – ще ми мине...
Дъждът ще изплаче тъжните сълзи...
Напосоки, в сърцето ще гръмне...
Пелена в очите ми ще пропълзи...
Отново ще се изправя! На белия лист
ще нарисувам нечия светла съдба,
за да видя света добър и много чист,
какъвто бе в моята надеждна мечта.
Пролуките ще идват все по-разредени...
Ще бързам... да оставя нещо на света...
Когато вече няма да ме има мене,
ще се намерят хора... пак да ме четат...
10 08 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
