10.08.2018 г., 9:13

Да ме четат

408 0 1

ДА МЕ ЧЕТАТ

 

Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят...

 

Подсъзнателно зная – ще ми мине...
Дъждът ще изплаче тъжните сълзи...
Напосоки, в сърцето ще гръмне...
Пелена в очите ми ще пропълзи...

 

Отново ще се изправя! На белия лист
ще нарисувам нечия светла съдба,
за да видя света добър и много чист,
какъвто бе в моята надеждна мечта.

 

Пролуките ще идват все по-разредени...
Ще бързам... да оставя нещо на света...
Когато вече няма да ме има мене,
ще се намерят хора... пак да ме четат...

 

10 08 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...