10.08.2018 г., 9:13

Да ме четат

409 0 1

ДА МЕ ЧЕТАТ

 

Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят...

 

Подсъзнателно зная – ще ми мине...
Дъждът ще изплаче тъжните сълзи...
Напосоки, в сърцето ще гръмне...
Пелена в очите ми ще пропълзи...

 

Отново ще се изправя! На белия лист
ще нарисувам нечия светла съдба,
за да видя света добър и много чист,
какъвто бе в моята надеждна мечта.

 

Пролуките ще идват все по-разредени...
Ще бързам... да оставя нещо на света...
Когато вече няма да ме има мене,
ще се намерят хора... пак да ме четат...

 

10 08 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...