Да ме познаваш
Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш?
Да виждаш туй, което се не пише?
И в слънцето, с което греех днес,
видя ли как умора тежко диша?
Усети ли две плакали очи
да търсят помощ, тихичко да викат?
Почувства ли пронизващи сълзи
по кожата ми вечно младолика?
Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Да ме познаваш пътят е един -
минаващ отстрани на редовете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Георгиева Всички права запазени
