Да ми целунете
Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата,
се замотах. Ами, патка!
Дрънна кратуната,
да ми целунете,
вятърът дето ви свири.
Цъфна цицината,
грейна мърцината –
мисли, ще гледа сеири.
Сбъркана нека е,
моя пътека е!
Падам и ставам след малко.
А коловозите,
дето се возите,
все са утъпкани – жалко.
Литваща, плаваща,
вземаща, даваща.
Разум на заем, не ща ви!
Не е пернатото
само за блатото,
плува, лети – не се дави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
А за рогати глави, Мъдрост моя? 
