да минем под дъгата

10.02.2006 г., 1:20 ч.

Поезия

872 0 2

Дори не знаех,че те има.
Не знаех,че си се родил,
че дълъг път си сам изминал,
че моята съдба си бил!
Но всичко с времето си,мили!
С него си премерил сили
и полека си намерил
нашата пътека.
А там,на нея чакам аз
да ме прегърнеш,
да слушам тихо твоят глас,
в любов мечтите да превърнем.
Обичам те!Разбра,нали?
Изгрява слънце,
вече не вали.
Локвите не мокрят ни краката,
подай ръка-да минем под дъгата!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ена (Елена Гоцева)

2008-01-20T09:51:51+02:00

Люси, много нежност има в стиха ти, развълнува ме .
да ме прегърнеш,
да слушам тихо твоят глас,
в любов мечтите да превърнем.
Ех ... Прегръдки, Люси !
Dimi (Дими Фильова)

2006-02-10T17:12:06+02:00

Много е хубаво, Люси!