Lusi12345 (Людмила Зарева)
44 742
10 февр. 2006 г., 01:20

да минем под дъгата 

  Поэзия
945 0 2

Дори не знаех,че те има.
Не знаех,че си се родил,
че дълъг път си сам изминал,
че моята съдба си бил!
Но всичко с времето си,мили!
С него си премерил сили
и полека си намерил
нашата пътека.
А там,на нея чакам аз
да ме прегърнеш,
да слушам тихо твоят глас,
в любов мечтите да превърнем.
Обичам те!Разбра,нали?
Изгрява слънце,
вече не вали.
Локвите не мокрят ни краката,
подай ръка-да минем под дъгата!

© Людмила Зарева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Люси, много нежност има в стиха ти, развълнува ме .
    да ме прегърнеш,
    да слушам тихо твоят глас,
    в любов мечтите да превърнем.
    Ех ... Прегръдки, Люси !
  • Много е хубаво, Люси!
Предложения
: ??:??