Дори не знаех,че те има.
Не знаех,че си се родил,
че дълъг път си сам изминал,
че моята съдба си бил!
Но всичко с времето си,мили!
С него си премерил сили
и полека си намерил
нашата пътека.
А там,на нея чакам аз
да ме прегърнеш,
да слушам тихо твоят глас,
в любов мечтите да превърнем.
Обичам те!Разбра,нали?
Изгрява слънце,
вече не вали.
Локвите не мокрят ни краката,
подай ръка-да минем под дъгата!
© Людмила Зарева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
