Да мога
Да грея...
Да съм непосилна
за всеки, който ме поиска.
И ден след ден
да се преписвам,
от себе си живот да пия.
Да бъда...
Да се прекатуря -
блестящо камъче във локва.
Пленени птици
да събудя!
В души заспали да потропвам.
Да мога...
Да съм извървяна.
Като пътека - слънчева и росна.
И да целувам чужди рани -
тъй както ти целуваш мойте.
Да видя...
Да се преживея.
Да бъда АЗ дори през огън.
И в тъмнината да се смея.
Тъй че да грея... бъда... мога...
Да съм непосилна
за всеки, който ме поиска.
И ден след ден
да се преписвам,
от себе си живот да пия.
Да бъда...
Да се прекатуря -
блестящо камъче във локва.
Пленени птици
да събудя!
В души заспали да потропвам.
Да мога...
Да съм извървяна.
Като пътека - слънчева и росна.
И да целувам чужди рани -
тъй както ти целуваш мойте.
Да видя...
Да се преживея.
Да бъда АЗ дори през огън.
И в тъмнината да се смея.
Тъй че да грея... бъда... мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
