16.09.2008 г., 23:21

Да мога...

616 0 3
Да мога...

Де да мога пак да те докосна,
дори и само с очи,
да можеш пак да ме омагьосаш,
дори и само да мълчим...

Де да мога пак да те прегърна,
сърцата ни заедно да забият пак,
с усмивка пак при теб да се завърна...
де да мога... но как?!

Де да мога пак да те погледна
и за миг времето да спре...
Да мога да ти дам целувка, дори последна,
да развълнувам твоето сърце...

Де да може пак да ме откраднеш
и завинаги с теб да бъда аз...
... дори в краката ти да падна,
да запазя всичко между нас...

Де да мога пак да те погаля
и жадни устни пак да слеем...
Буйни огньове в сърцата да запалим
и пак един за друг с тебе да живеем...

Де да мога пак да те опитам с устни
и на лицето белег да оставя,
де да мога... но е късно,
а уникалните неща не се повтарят!

14.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!

    Има нещата, които така се запечатват в съзнанието ни, които толкова хубави емоции са ни донесли, че повече от всичко искаме да се случат пак, но проблема е там, че ако се повторят те губят своята уникалност...
  • Да, прекрасно е, само дето уникалните неща не се повтарят..... .....
  • Много е хубаво

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...