16.09.2008 г., 23:21

Да мога...

620 0 3
Да мога...

Де да мога пак да те докосна,
дори и само с очи,
да можеш пак да ме омагьосаш,
дори и само да мълчим...

Де да мога пак да те прегърна,
сърцата ни заедно да забият пак,
с усмивка пак при теб да се завърна...
де да мога... но как?!

Де да мога пак да те погледна
и за миг времето да спре...
Да мога да ти дам целувка, дори последна,
да развълнувам твоето сърце...

Де да може пак да ме откраднеш
и завинаги с теб да бъда аз...
... дори в краката ти да падна,
да запазя всичко между нас...

Де да мога пак да те погаля
и жадни устни пак да слеем...
Буйни огньове в сърцата да запалим
и пак един за друг с тебе да живеем...

Де да мога пак да те опитам с устни
и на лицето белег да оставя,
де да мога... но е късно,
а уникалните неща не се повтарят!

14.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!

    Има нещата, които така се запечатват в съзнанието ни, които толкова хубави емоции са ни донесли, че повече от всичко искаме да се случат пак, но проблема е там, че ако се повторят те губят своята уникалност...
  • Да, прекрасно е, само дето уникалните неща не се повтарят..... .....
  • Много е хубаво

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...