16 сент. 2008 г., 23:21

Да мога...

Поэзия » Любовная

622 0 3

Да мога...

Де да мога пак да те докосна,
дори и само с очи,
да можеш пак да ме омагьосаш,
дори и само да мълчим...

Де да мога пак да те прегърна,
сърцата ни заедно да забият пак,
с усмивка пак при теб да се завърна...
де да мога... но как?!

Де да мога пак да те погледна
и за миг времето да спре...
Да мога да ти дам целувка, дори последна,
да развълнувам твоето сърце...

Де да може пак да ме откраднеш
и завинаги с теб да бъда аз...
... дори в краката ти да падна,
да запазя всичко между нас...

Де да мога пак да те погаля
и жадни устни пак да слеем...
Буйни огньове в сърцата да запалим
и пак един за друг с тебе да живеем...

Де да мога пак да те опитам с устни
и на лицето белег да оставя,
де да мога... но е късно,
а уникалните неща не се повтарят!

14.08.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radoslava29 (Радослава Михайлова)

Благодаря ви!

Има нещата, които така се запечатват в съзнанието ни, които толкова хубави емоции са ни донесли, че повече от всичко искаме да се случат пак, но проблема е там, че ако се повторят те губят своята уникалност...

2008-09-25T09:16:45+03:00
antonyo_sm (Митко Хаджиев)

Да, прекрасно е, само дето уникалните неща не се повтарят..... .....

2008-09-17T06:01:12+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Много е хубаво

2008-09-16T23:53:13+03:00