16.05.2024 г., 12:09 ч.

Да можех 

  Поезия » Любовна
144 5 7

ДА МОЖЕХ

Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък,

тъй както малкото момче
прикътва бръмбарчето в длани
и гушка в пазвата врабче
от ветрове неоседлани,

тъй както щъркелът гнездо
над жиците със клонки вие,
да можех да ти вдигна дом
и в него да живеем ние,

да можех да ти кажа спри,
не си отивай – там е бездна…
Сърна в безименни гори,
нима и ти от мен изчезна?

Тъй както Господ – старец бял,
свят съгради за седем дена,
да можех, щях от шепа кал
да сътворя за теб Вселена.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??