16 may 2024, 12:09

Да можех 

  Poesía » De amor
199 5 7

ДА МОЖЕХ

Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък,

тъй както малкото момче
прикътва бръмбарчето в длани
и гушка в пазвата врабче
от ветрове неоседлани,

тъй както щъркелът гнездо
над жиците със клонки вие,
да можех да ти вдигна дом
и в него да живеем ние,

да можех да ти кажа спри,
не си отивай – там е бездна…
Сърна в безименни гори,
нима и ти от мен изчезна?

Тъй както Господ – старец бял,
свят съгради за седем дена,
да можех, щях от шепа кал
да сътворя за теб Вселена.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??