20.11.2011 г., 20:37  

Да можех

2.8K 0 44

Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.

 


Почувствала се бих щастлива,
летяла бих безспирно, лудо...
Да знам, че птицата граблива,
убита днес е с мойто чудо…

 


Да можех светлина да пратя,
и от сърцето си да дам.
Богатството не струва, зная,
за радост аз и него ще раздам… 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако ги няма грозното и черното как ще видим красивото? Най- прекрасните неща се раждат в болката...като стихът ти.
  • Е, Силви, един те е изпреварил и е създал света – несъвършен! Но, какво щяхме да правим, ако всичко му е на ред?!
  • Ако всеки правеше това поне мъничко, светът щеше да е по-хубаво място!
    Поздрав!
  • Честит Рожден Ден, Силви!
    Много творчески успехи, здраве, любов и късмет!
  • Знаеш, че не мога да опиша с думи това, което прочетох!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...