Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.
Почувствала се бих щастлива,
летяла бих безспирно, лудо...
Да знам, че птицата граблива,
убита днес е с мойто чудо…
Да можех светлина да пратя,
и от сърцето си да дам.
Богатството не струва, зная,
за радост аз и него ще раздам…
© Силвия Йорданова Всички права запазени