20.11.2011 г., 20:37  

Да можех

2.8K 0 44

Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.

 


Почувствала се бих щастлива,
летяла бих безспирно, лудо...
Да знам, че птицата граблива,
убита днес е с мойто чудо…

 


Да можех светлина да пратя,
и от сърцето си да дам.
Богатството не струва, зная,
за радост аз и него ще раздам… 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако ги няма грозното и черното как ще видим красивото? Най- прекрасните неща се раждат в болката...като стихът ти.
  • Е, Силви, един те е изпреварил и е създал света – несъвършен! Но, какво щяхме да правим, ако всичко му е на ред?!
  • Ако всеки правеше това поне мъничко, светът щеше да е по-хубаво място!
    Поздрав!
  • Честит Рожден Ден, Силви!
    Много творчески успехи, здраве, любов и късмет!
  • Знаеш, че не мога да опиша с думи това, което прочетох!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...