Да можех
На изгрева лъчите ползваш за усмивка,
облъчваш всички с ярко жълта светлина,
по лицето се разля
по-сладка от ментовка,
на изкушението кой ли устоя.
И аз едва успявам да остана
хладнокръвна като Аполон,
да бях русалка – да те омагьосам,
но се оказах влюбена жена...
На звездите трептенето грее във очите ти,
да доживея да потъна в тази красота
и млечен път попива ми сълзите,
да можех и за ден да съм твоята луна...
Кървавият залез е твоят магнетизъм,
с алено омайваш женската душа,
родена съм, без да да мога те имам –
а искам да потъна в червения отблясък
и после щастлива да умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
