На изгрева лъчите ползваш за усмивка,

облъчваш всички с ярко жълта  светлина,

по лицето се  разля 
по-сладка от  ментовка,

на изкушението кой ли устоя.

И аз едва успявам да остана

хладнокръвна като Аполон,

да бях русалка – да те омагьосам,

но се оказах влюбена жена...

На звездите трептенето грее във очите ти,

да доживея да потъна в тази красота

и млечен път попива ми сълзите,

да можех и за ден да съм твоята луна...

Кървавият  залез е твоят  магнетизъм,

с алено омайваш женската душа,

родена съм, без  да да мога те имам –

а искам да потъна в червения отблясък

и после щастлива  да умра...