Седи измъчен просякът на тротоара...
Снегът засипва парцаливите следи...
И на минаващите шепа умолително подава...
но те поглеждат безсърдечно встрани.
Замислям се, дали е бил все беден,
дали не е предаден от любов или лъжи...
Опитвам да гадая погледа му сведен,
но там единствено сълза блести...
Дали ще се нахрани с жълтите стотинки,
и ще се стопли ли с парцалите, подхвърлени в нощта...
Да се замислим всички пред горещите камини
за миг за него, като лягаме в топлите легла...
Да се замислим колко много мъка
се стеле ледена като снега...
И ако можем нека в молитва вмъкнем
желание, да се избави нечия душа.
Да бъдем хора, нека бъдем милостиви...
В сърцето всеки, сигурна съм, има от това...
Така и хлябът и вечерята не ще горчи ни,
защото Коледа за някой мъничко ще бъде по-добра!
© Елена Елена Всички права запазени
Амин!!!