15.12.2010 г., 17:24

Да направим Коледа по-добра за някого!!!

1.1K 0 3

Седи измъчен просякът на тротоара...

Снегът засипва парцаливите следи...

И на минаващите шепа умолително подава...

но те поглеждат безсърдечно встрани.

 

Замислям се, дали е бил все беден,

дали не е предаден от любов или лъжи...

Опитвам да гадая погледа му сведен,

но там единствено сълза  блести...

 

Дали ще се нахрани с жълтите стотинки,

и ще се стопли ли с парцалите, подхвърлени в нощта...

Да се замислим всички пред горещите камини

за миг за него, като лягаме в топлите легла...

 

Да се замислим колко много мъка

се стеле ледена като снега...

И ако можем нека в молитва вмъкнем

желание, да се избави нечия душа.

 

Да бъдем хора, нека бъдем милостиви...

В сърцето всеки, сигурна съм, има от това...

Така и хлябът и вечерята не ще горчи ни,

защото Коледа  за някой мъничко ще бъде по-добра!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към твоята молитва!
    Амин!!!
  • тъжно, но по човешки топло е твоето поетичнж послание, Елена...
    Дай, Боже повече хора да мислят като теб...повече милосърдие и любов..
    прекрасен стих, прочетох с душата си...с обич за теб.
  • Браво, Елена!!!
    Затрогващо и замислящо!
    Стих-послание!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...