Да напълня стомна
Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора
шепнат, натежали от плода,
две кокошцичи бърборят, спорят
дълго под безбрежна синева.
И бакъри грейват в тъмнината,
щом излезе на небето месечина.
Вечерта разпуска си косата
и облича роклята си тъмносиня.
В орех гургулиците си лягат,
сгушено притихват във крилата.
Сенки две по пътищата бягат.
Десет лета вече, всяка дата.
Плъзва утро със зора червена,
вие аромата си на прясна пита
и преди сълзата да поеме,
свивам спомените си на свитък.
Тегли ме към рукнала чешма,
да напълня стомната от нея.
Да я вдигна и вода да занеса,
в къща, дето други днес живеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
