Anita765 (Ани Монева)
297 11768
17.02.2017 г., 20:02 ч.

Да напълня стомна 

  Поезия
457 2 6

Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.

Плодните дървета в двора
шепнат, натежали от плода,
две кокошцичи бърборят, спорят
дълго под безбрежна синева.

И бакъри грейват в тъмнината,
щом излезе на небето месечина.
Вечерта разпуска си  косата
и облича роклята си тъмносиня.

В орех гургулиците си лягат,
сгушено притихват във крилата.
Сенки две по пътищата бягат.
Десет лета вече, всяка дата.

Плъзва утро със зора червена,
вие аромата си на прясна пита
и преди сълзата да поеме,
свивам спомените си на свитък.

Тегли ме към рукнала чешма,
да напълня стомната от нея.
Да я вдигна и вода да занеса,
в къща, дето други днес живеят.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??