Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора
шепнат, натежали от плода,
две кокошцичи бърборят, спорят
дълго под безбрежна синева.
И бакъри грейват в тъмнината,
щом излезе на небето месечина.
Вечерта разпуска си косата
и облича роклята си тъмносиня. ...