Да не знаем
Спомням си - онази късна нощ,
в която гледахме морето отвисоко.
Бе студено, като острие на нож
- медузите заравяха се по-дълбоко.
Дори вълните се опитваха да спят,
но аз не исках да си тръгвам още...
Погледна ме и сякаш каза ми без звук,
че искаш да заспиваш с мене нощем.
После ми разказа за звездите,
а небето бе тъй черно;
със любов събудихме вълните,
а във нас - проклятието древно:
да се влюбим на самотен бряг,
да не знаем как да си откажем;
да се изгубим в необятен свят,
да не знаем как да се забравим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ника Всички права запазени
