Да ни е честито
Сън и реалност -
еднакви са,
в черно и бяло слети...
Лъжа и измяна -
морал са,
светла ценност на душевно слепи.
Лудост и разсъдък -
бъркат се,
ръцете завързани в риза...
Нежност и обич -
забравиха се,
изпаднаха чувствата в криза.
Всичко е сякаш обърнато...
Очите бродят и плахо опипват
грубата нова действителност:
Няма космос,
а хаос е - раззина се страшна бездна.
Не е живот,
а клопка е - стискаш страха си в шепи.
Не е любов,
а колаж е - оригинално копирани чувства.
Не е душа,
изкуствена мисъл е - с ламаринено сърце роботи...
Най-жалко за искуството -
възседнаха го ниски страсти...
Изместихме представите -
от грешните на най-грешното място.
Да ни е богато само въображението...
Но дори и там не ще намерим бягство...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
Много значи!
