23 февр. 2010 г., 09:28

Да ни е честито

599 0 6

Сън и реалност -

еднакви са,

в черно и бяло слети...

Лъжа и измяна -

морал са,

светла ценност на душевно слепи.

Лудост и разсъдък -

бъркат се,

ръцете завързани в риза...

Нежност и обич -

забравиха се,

изпаднаха чувствата в криза.

 

Всичко е сякаш обърнато...

Очите бродят и плахо опипват

грубата нова действителност:

 

Няма космос,

а хаос е - раззина се страшна бездна.

Не е живот,

а клопка е - стискаш страха си в шепи.

Не е любов,

а колаж е - оригинално копирани чувства.

Не е душа,

изкуствена мисъл е - с ламаринено сърце роботи...

 

Най-жалко за искуството -

възседнаха го ниски страсти...

Изместихме представите -

от грешните на най-грешното място.

Да ни е богато само въображението...

Но дори и там  не ще намерим бягство...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за стихчето... Много значи!
  • Всеки ред -
    обмислям,
    с въпросчета
    безчет.
    Всяка фраза-
    силата си
    доказа.
    И нека Стеляна,
    да е винаги
    засмяна.
    Защото, за
    хубавия стих-
    възхищението си
    не скрих.
  • Оригинален стих, много силен и докосващ!
    Мъдро и актуално послание съдържа!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!
  • Даааа....наистина пишеш интересно и осъзнати житейски истини прозират в нещата ти Поздрави от мен
  • Благодаря

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...