3.12.2010 г., 18:14

Да нямам други богове освен тебе

724 0 2

Да нямам други богове освен тебе

 

Искаш да те обичам до втръсване. 

Да плискам думи за чувства.

Да трия своето его с мирото

на твоята харизматичност.

 

Искаш да живея живота

с твоите хищни нелепи победи,

да дозабивам копието на дните си

в безразлични и неискани цели.

 

Да сея, да ровя и да поливам прозата

на мръсното и тежко битуване.

Хората да пропускам жадни

за обич и мъка и за долюбване.

 

Хей, драги, любов моя,

(скришом незаобичана),

хайде да спрем тъй неистово да се наричаме.

Стига слънца и облаци да ни напичат,

мухи да кръжат, телефони да ни обримчват.

 

Искам глътка въздух без твоята сила,

искам нечия друга ръка, дума и чувство.

Без бог, без господар, май и септември да ги има

и... до тука съм аз. Влизам в новата църква.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, как са ми обезобразили стихотворението..... Недейте, че съм много силна с анализите...И не е посветено на мъж!
  • Спонтанно е, да и носи много емоция.
    За мен обаче идеята не е много ясна...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...