Да обичаш

Обичам те, но и те мразя.

Обичам те, въпреки че душата ми изгаря.

Обичам те, ала сърцето ми на въглен ти направи,

патя си аз от огъня на любовта гореща, която в мен разпали.

Обичам те, макар че цяла се разкъсвам

между разума и чувствата греховни.

Обичам очите ти красиви,

макар че те към мене нивга не ще са мили.

Обичам усмивката ти весела и все тъй прекрасна,

макар че и тя не ще сподели частица от свойта прелест с мен.

Обичам устните ти нежни, кадифени,

ах, как моите жадуват до тях да са нежно долепени.

Обичам лицето ти, което тъй неземна красота съдържа

и в плен е вързало ръцете ми две, и те жадуващи да го докоснат.

Обичам всеки твой дъх, всяко твое придихание,

защото крие то твое съкровено за живот желание.

Обичам цялото ти съществувание

и как заключил си сърцето ми в ковчеже, макар и не по твое желание.

Обичам всяка сълза тъй горчива,

защото знам аз, че тя от моята любов към теб извира.

Обича те сърцето ми напук на всички забрани,

обича те, макар че разумът ми уж го брани.

Пусни ме, мили мой, ако не съм аз нищо за теб

и остави ме с мойта изповед. Обичам те...