Feb 15, 2011, 8:00 PM

Да обичаш

  Poetry » Love
685 0 0

Обичам те, но и те мразя.

Обичам те, въпреки че душата ми изгаря.

Обичам те, ала сърцето ми на въглен ти направи,

патя си аз от огъня на любовта гореща, която в мен разпали.

 

Обичам те, макар че цяла се разкъсвам

между разума и чувствата греховни.

Обичам очите ти красиви,

макар че те към мене нивга не ще са мили.

 

Обичам усмивката ти весела и все тъй прекрасна,

макар че и тя не ще сподели частица от свойта прелест с мен.

Обичам устните ти нежни, кадифени,

ах, как моите жадуват до тях да са нежно долепени.

 

Обичам лицето ти, което тъй неземна красота съдържа

и в плен е вързало ръцете ми две, и те жадуващи да го докоснат.

Обичам всеки твой дъх, всяко твое придихание,

защото крие то твое съкровено за живот желание.

 

Обичам цялото ти съществувание

и как заключил си сърцето ми в ковчеже, макар и не по твое желание.

Обичам всяка сълза тъй горчива,

защото знам аз, че тя от моята любов към теб извира.

 

Обича те сърцето ми напук на всички забрани,

обича те, макар че разумът ми уж го брани.

Пусни ме, мили мой, ако не съм аз нищо за теб

и остави ме с мойта изповед. Обичам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...