Да опитаме
Да оседлаем страха,
отгоре му да се метнем.
С вяра колкото троха
да гоним мечти мимолетни.
И песимизма във плен
да спънем. Да го заключим.
Гневът – жалък и победен –
да вие от глад като куче.
Омразата да сломим
и подлостта да отровим.
С вината да прекратим
безсмислените си спорове.
Кой знае, може за миг
светът да ни се усмихне,
да грейне красив, разнолик
и влюбено да притихне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
