Да отворим душите широко!
Животът не е приказка шарена…
детска книжка със цветни картинки.
Аз не съм принцесата – галена…
Ти не си принц… а мъж, обут
във спортни ботинки…
Стъклените ми пантофки, забравени
в някой шкаф прахоляка събират…
Делнично, в сивотата удавени,
все по-рядко
приказни мигове сe намират…
Сякаш в гора омагьосана,
във вечен сън дремем…
Дежурна усмивка…
дори захаросана…
но да помечтаем не смеем…
Хайде в шкафа да бръкнем!
Почистване да направим!
Пантофките ми от там да измъкнем!
За друг живот да помечтаем!
Вярата да си върнем!
Да си върнем Вярата!!!
В хората, в добрините!!!
И със тебе, двамата –
да отворим широко вратите!!!
Вратите… онези… тежките…
все повече и по-тежки
ставаха през годините…
когато ни предаваха –
колеги, познати, дори някои от роднините…
Да отворим вратите, Приятелю!
Да отворим душите широко!
От предателства не ще се опазим…
Но ме е страх да не пропуснем доброто!!!
Вярно… животът не е приказка шарена…
нито книжка със цветни картинки…
Отвори ти отново за Вярата,
Душата си горещата, алена!
...
И аз ще бродя вечно до тебе в гората…
Не принцеса… а съпруга… със спортни ботинки.
/на П. Т./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
