21.04.2014 г., 11:48 ч.

Да поговорим 

  Поезия
509 0 1
Налей ми питие. Да поговорим
за пъстрото хвърчило на деня.
И нека през големия прозорец,
в душите мрачни блесне светлина.
Каква война, животе, ми оплете
и ме отпрати в чужди дом да спя?
Посях не бурени, а нежно цвете.
Обаче днеска страхове бера.
Осъдих свойта собствена природа,
душата си обрекох на печал.
Живея в Рай, а всичко в мен е огън
и чистотата лепне като кал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??