Да, помечтах
Написах на пясъка твоето име,
вълните го галеха, аз помечтах...
Разбърза се вятърът, после покри ме
с солените пръски от морска вода.
Димът от лулата рисуваше букви,
прочете ги слънцето, в облак се скри.
Запяха си лодките песните луди,
с морето се любеха в дяволски флирт.
Изсвири спасителят хилави ноти,
разроши перчема си – гларуски трик.
А щуро момченце накрая се кротна
след три сладоледа и майчински вик.
Усмихна се флагът, с крило ми помаха,
погледнах с надежда и... тебе видях.
В очите познати звездици искряха,
звънеше по устните светлият смях.
Докосна ме смело, погледна небето,
а то ни погали с вълшебство на прах.
Щастлив бях отново – момчето, което
света ще превземе!
Е, да... помечтах!
Илко Карайчев - zefpet
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илко Карайчев Всички права запазени
