Да помълчим!
Да помълчим!
Да помълчим във тишината
като звездите хладни и студени,
но виж лицето на луната
и моите очи смутени!
Каквото съм докоснала, ще пламне
под огъня на мойте пръсти.
Целунеш ли ме с устни жадни,
душата ми без страх ще се прекръсти.
Ухае на любов земята
и тръпне цялата вселена,
търкулва се по бузата сълзата,
от тихата ми обич сътворена.
Да помълчим
като във храм вековен,
преди да тръгнем
в пътя си съдбовен!
Да помълчим във тишината
като звездите хладни и студени,
но виж лицето на луната
и моите очи смутени!
Каквото съм докоснала, ще пламне
под огъня на мойте пръсти.
Целунеш ли ме с устни жадни,
душата ми без страх ще се прекръсти.
Ухае на любов земята
и тръпне цялата вселена,
търкулва се по бузата сълзата,
от тихата ми обич сътворена.
Да помълчим
като във храм вековен,
преди да тръгнем
в пътя си съдбовен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
