13 февр. 2008 г., 08:49

Да помълчим! 

  Поэзия » Любовная
597 0 8
Да помълчим!
Да помълчим във тишината
като звездите хладни и студени,
но виж лицето на луната
и моите очи смутени!
Каквото съм докоснала, ще пламне
под огъня на мойте пръсти.
Целунеш ли ме с устни жадни,
душата ми без страх ще се прекръсти.
Ухае на любов земята
и тръпне цялата вселена,
търкулва се по бузата сълзата,
от тихата ми обич сътворена.
Да помълчим
като във храм вековен,
преди да тръгнем
в пътя си съдбовен!

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??