8.05.2019 г., 12:41 ч.

Да помълчим 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
703 1 5
А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва,
от инат разкъсваме се ежедневно.
А аз със гордост тъпча,
гнева и мъжкото ти его...
Пламъците ни останаха в небето –
там със тебе двамата летяхме...
Неразумно се изгубихме където,
от страст и чувства изгоряхме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ив Всички права запазени

Предложения
  • Мъчително отхвърлих любовта и доброволно се отрекох от живота. Така и не можах да продължа борбата т...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...

Още произведения »