Да помълчим
А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва,
от инат разкъсваме се ежедневно.
А аз със гордост тъпча,
гнева и мъжкото ти его...
Пламъците ни останаха в небето –
там със тебе двамата летяхме...
Неразумно се изгубихме където,
от страст и чувства изгоряхме...
А силните не се предават!
Нито чувства, ни доверие... любим...
Те горят, не се изгарят!
Затова нека засега да помълчим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ив Всички права запазени
