May 8, 2019, 12:41 PM

Да помълчим 

  Poetry » Love
642 1 5

А времето лети, не спира!

Не чака нито тебе, нито мен...

Истории и съдби преплита,

не ни оставя време да се разберем...

 

От своето никой не отстъпва,

от инат разкъсваме се ежедневно.

А аз със гордост тъпча,

гнева и мъжкото ти его...

 

Пламъците ни останаха в небето –

там със тебе двамата летяхме...

Неразумно се изгубихме където,

от страст и чувства изгоряхме...

 

А силните не се предават!

Нито чувства, ни доверие... любим...

Те горят, не се изгарят!

Затова нека засега да помълчим...

© Мария Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??