Да помълчим
А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва,
от инат разкъсваме се ежедневно.
А аз със гордост тъпча,
гнева и мъжкото ти его...
Пламъците ни останаха в небето –
там със тебе двамата летяхме...
Неразумно се изгубихме където,
от страст и чувства изгоряхме...
А силните не се предават!
Нито чувства, ни доверие... любим...
Те горят, не се изгарят!
Затова нека засега да помълчим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Ив Все права защищены
