8 мая 2019 г., 12:41

Да помълчим

985 1 5

А времето лети, не спира!

Не чака нито тебе, нито мен...

Истории и съдби преплита,

не ни оставя време да се разберем...

 

От своето никой не отстъпва,

от инат разкъсваме се ежедневно.

А аз със гордост тъпча,

гнева и мъжкото ти его...

 

Пламъците ни останаха в небето –

там със тебе двамата летяхме...

Неразумно се изгубихме където,

от страст и чувства изгоряхме...

 

А силните не се предават!

Нито чувства, ни доверие... любим...

Те горят, не се изгарят!

Затова нека засега да помълчим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...