8 мая 2019 г., 12:41

Да помълчим

987 1 5

А времето лети, не спира!

Не чака нито тебе, нито мен...

Истории и съдби преплита,

не ни оставя време да се разберем...

 

От своето никой не отстъпва,

от инат разкъсваме се ежедневно.

А аз със гордост тъпча,

гнева и мъжкото ти его...

 

Пламъците ни останаха в небето –

там със тебе двамата летяхме...

Неразумно се изгубихме където,

от страст и чувства изгоряхме...

 

А силните не се предават!

Нито чувства, ни доверие... любим...

Те горят, не се изгарят!

Затова нека засега да помълчим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...