Да поплачеме заедно
Аз се връщам при теб недокосната.
Непогалена даже от мъж.
Като капка съм чиста и истинска
във очите, като есенен дъжд!
И се свивам до теб, като бебе,
да поплача от срам и вина.
Ще се къса от болка небето
с разтопената бяла дъга.
Поплачи си до мене от мъка.
Но не питай как и кога,
в моя свят ще опазя сърцето
щом отново оставам сама.
Да поплачеме двамата. Тихо!
Пак понесли непосилно тегло.
Любовта не опазихме заедно,
но...
На раздяла да бъдем едно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
