Аз се връщам при теб недокосната.
Непогалена даже от мъж.
Като капка съм чиста и истинска
във очите, като есенен дъжд!
И се свивам до теб, като бебе,
да поплача от срам и вина.
Ще се къса от болка небето
с разтопената бяла дъга.
Поплачи си до мене от мъка.
Но не питай как и кога,
в моя свят ще опазя сърцето
щом отново оставам сама.
Да поплачеме двамата. Тихо!
Пак понесли непосилно тегло.
Любовта не опазихме заедно,
но...
На раздяла да бъдем едно!
© Анета All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
