May 4, 2009, 9:30 AM

Да поплачеме заедно

  Poetry » Love
1.1K 1 35

 

 

Аз се връщам при теб недокосната.

Непогалена даже от мъж.

Като капка съм чиста и истинска

във очите, като есенен дъжд!

 

И се свивам до теб, като бебе,

да поплача от срам и вина.

Ще се къса от болка небето

с разтопената бяла дъга.

 

Поплачи си до мене от мъка.

Но не питай как и кога,

в моя свят ще опазя сърцето

щом отново оставам сама.

 

Да поплачеме двамата. Тихо!

Пак понесли непосилно тегло.

Любовта не опазихме заедно,

но...

На раздяла да бъдем едно!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Анета, толкова дълбоки чувства изповядваш... Сълзи напират в очите. Поздрави
  • Любовта не опазихме заедно,

    но...

    На раздяла да бъдем едно
    Поздравления и силна прегръдка за теб Ани. Уникална си
  • Ани,Ани...не знам какво да кажа...разплака ме !!!....Силен стих!...Трогна ме!....напомня ми за "...щом вече ни разделя всяка среща,една раздяла ще ни събере!"...,сети ли се?...
  • Вълнуващо и докосващо сетивата!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...