Аз се връщам при теб недокосната.
Непогалена даже от мъж.
Като капка съм чиста и истинска
във очите, като есенен дъжд!
И се свивам до теб, като бебе,
да поплача от срам и вина.
Ще се къса от болка небето
с разтопената бяла дъга.
Поплачи си до мене от мъка.
Но не питай как и кога,
в моя свят ще опазя сърцето
щом отново оставам сама. ...