3.03.2010 г., 11:55

Да постъпя ли така?

833 0 1

Повече няма зад кулиси

аз да седя, 

на сцената светла

искам,

с ведро лице, аплодисментите

на публиката опиянена

аз да приветствам.

Омръзна ми други

успехи

чрез мене да жънат,

- а аз във сламата 

прашна, 

посърнала,

- какво ли очаквам?

Заслужавам

техния порив

на възторг,

техните ведри усмивки,

и най-после и аз

да се почувствам

"човек"

на днешното време !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така, не си я давай току-така сцената. Излез на нея, пък нека някой друг дърпа конците зад кулисите...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...