Повече няма зад кулиси
аз да седя,
на сцената светла
искам,
с ведро лице, аплодисментите
на публиката опиянена
аз да приветствам.
Омръзна ми други
успехи
чрез мене да жънат,
- а аз във сламата
прашна,
посърнала,
- какво ли очаквам?
Заслужавам
техния порив
на възторг,
техните ведри усмивки,
и най-после и аз
да се почувствам
"човек"
на днешното време !
© Анка Александрова Всички права запазени