3 мар. 2010 г., 11:55

Да постъпя ли така?

836 0 1

Повече няма зад кулиси

аз да седя, 

на сцената светла

искам,

с ведро лице, аплодисментите

на публиката опиянена

аз да приветствам.

Омръзна ми други

успехи

чрез мене да жънат,

- а аз във сламата 

прашна, 

посърнала,

- какво ли очаквам?

Заслужавам

техния порив

на възторг,

техните ведри усмивки,

и най-после и аз

да се почувствам

"човек"

на днешното време !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така, не си я давай току-така сцената. Излез на нея, пък нека някой друг дърпа конците зад кулисите...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...