3 mar 2010, 11:55

Да постъпя ли така?

  Poesía
838 0 1

Повече няма зад кулиси

аз да седя, 

на сцената светла

искам,

с ведро лице, аплодисментите

на публиката опиянена

аз да приветствам.

Омръзна ми други

успехи

чрез мене да жънат,

- а аз във сламата 

прашна, 

посърнала,

- какво ли очаквам?

Заслужавам

техния порив

на възторг,

техните ведри усмивки,

и най-после и аз

да се почувствам

"човек"

на днешното време !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така, не си я давай току-така сцената. Излез на нея, пък нека някой друг дърпа конците зад кулисите...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...