Да приличаш на ВИП...
За скромните или дума-две,
или нищо да не се рече!
Вчера една приятелка ми рече:
„На Моника Белучи, май приличам вече?!“
Шок! “Не думай!“ ― казвам аз.
Едвам се стискам, да не прихна с глас.
На Ален Делон, вуйчото приличал,
а таткото кат‘ Мастрояни се обличал.
Цялата рода била умна и красива,
нищо, че основно била самовлюбчива.
Изрецитираха се все известни имена,
а снимка тяхна не видях, дори една.
„Егати скуката!“ си казвам аз,
обаче тичам и в огледалото поглеждам... Прас!
Скука! На себе си приличам само.
Е, мъничко на татко...“Благодаря ти, мамо!“
Да приличаш на ВИП, беда било ужасна,
нищо, че си буква, някаква безгласна.
Спират те за снимка. Даже искат автограф,
но после се загледат... „О, ужас“... Стана гаф.
Оказваш се и ти един от тях –
гол, че и бос, редови сиромах...
А така ми се искаше и на мен,
да съм малко шик и с бронзов тен...
Да приличам, не на себе си, а на звезда,
нищо, че ще бъде само в моята глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
