Да продължаваш или да спреш
Сама съм, ето, седя във мрака.
Сама във мрака седя от час.
Усещам вече – изпуснах влака
и питам още коя съм аз.
Ще кажеш: още тъй крехка, млада
си ти, но ето, че чувствам страх.
Е, страх пък – знам ли, но в мене страда
душата бурна, духът ми плах.
Защо се скиташ, защо, момиче?
Какво ти стори животът мил?
Защо не пееш, ти, волно птиче?
И кой те беше тъй озлобил?
Не, аз не мразя, не мразя тебе,
не мразя него, не мразя тях
и няма злоба. Но аз съм бебе,
затрило своя детински смях.
Мечтите бягат, отлитат бавно
и спирка нямат на моя път,
скитосват дълго, вървят по равно
и само нощем при мене спят.
Във моя мозък гнезда си правят,
смирено тръгват на сутринта
и само болката там оставят,
идеи празни и... песента.
Аз пея, чу ли? Аз още пея.
И тъжни песни се пеят, знай.
Да се осмивам – това умея,
но някак искам да сложа край.
Да се откажеш – това е грешка.
Да продължаваш или да спреш?
Ще те понося, съдбице тежка,
докато някой ден ти (сама) умреш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени