Feb 19, 2007, 9:32 PM

Да продължаваш или да спреш

  Poetry
1K 0 1

Сама съм, ето, седя във мрака.

Сама във мрака седя от час.

Усещам вече – изпуснах влака

и питам още коя съм аз.

 

Ще кажеш: още тъй крехка, млада

си ти, но ето, че чувствам страх.

Е, страх пък – знам ли, но в мене страда

душата бурна, духът ми плах.

 

Защо се скиташ, защо, момиче?

Какво ти стори животът мил?

Защо не пееш, ти, волно птиче?

И кой те беше тъй озлобил?

 

Не, аз не мразя, не мразя тебе,

не мразя него, не мразя тях

и няма злоба. Но аз съм бебе,

затрило своя детински смях.

 

Мечтите бягат, отлитат бавно

и спирка нямат на моя път,

скитосват дълго, вървят по равно

и само нощем при мене спят.

 

Във моя мозък гнезда си правят,

смирено тръгват на сутринта

и само болката там оставят,

идеи празни и... песента.

 

Аз пея, чу ли? Аз още пея.

И тъжни песни се пеят, знай.

Да се осмивам – това умея,

но някак искам да сложа край.

 

Да се откажеш – това е грешка.

Да продължаваш или да спреш?

Ще те понося, съдбице тежка,

докато някой ден ти (сама) умреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...