Да простиш...
Да простиш...
Да простиш на другия е да простиш на себе си...
Душата ми се успокоява...
нуждае се да те освободи
и да се освободи...
Сърцето ми вече знае причината
иска да продължи да те обича
и да се обича...
Вече ти простих...
Защото се научих да уважавам
начина ти на обичане, както
и моят и продължавам да се уча...
Защото се научих да те виждам...
и да виждам себе си по различен начин...
Защото научих, че да не прощаваш
на другите и на себе си
единственото, което провокира
е (не) любовта...
Защото се уча да разчитам
обещанията ти, думите, делата...
Уча се да чувствам това, което
провокираш в мен, че
в теб ще видя какво казвам,
какво правя и коя съм...
независимо от това чия е вината
или на двамата, или ничия...
Вече ти простих...
Защото се научих да не критикувам
начина ти на мислене, защото
така защитавам своя...
Защото научих, че никой не може
да се накара да е този, който не е...
Защото знам, че любовта ти
е уникална, различна, почувствана
и силна като моята...
Защото чувствам, че любовта е
свобода и революция от чувства...
Защото искам да обичам.
Да обичаш. Защото не искам
да си спомням с лошо...
Не искам да остана с тежестта
на тази злобна болка...
И още по - малко да ти я предам
или да я провокирам в теб...
Прости ми, това което не си..., но
заради себе си, аз вече съм свободна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
