Да се напием
Искаш ли да пием тази нощ… до съмване,
да загорчи в устата ни разлятата текила?
Какво пък, вън студено е и адски тъмно
и нощта пред нас проблясъци разстила.
Нека вдигнем първи тост за болката.
(Времето разделно е, а ни събира.)
Пиеш ли? Горчи… Ах само, колко…
но всъщност не е болка за умиране.
Наливаш ли? Аз пия… даже много…
Простила съм ти всички прегрешения.
След теб се преродих. Излъгах те… отново,
не съм и нямам сила, нямам и решение,
след тебе се намразих до отричане,
но нека не говорим за отминали неща.
Ще вдигна тост сега за нас. Обичам те!
Май доста се отпуснах… Наздраве за това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
