Да се напием
Искаш ли да пием тази нощ… до съмване,
да загорчи в устата ни разлятата текила?
Какво пък, вън студено е и адски тъмно
и нощта пред нас проблясъци разстила.
Нека вдигнем първи тост за болката.
(Времето разделно е, а ни събира.)
Пиеш ли? Горчи… Ах само, колко…
но всъщност не е болка за умиране.
Наливаш ли? Аз пия… даже много…
Простила съм ти всички прегрешения.
След теб се преродих. Излъгах те… отново,
не съм и нямам сила, нямам и решение,
след тебе се намразих до отричане,
но нека не говорим за отминали неща.
Ще вдигна тост сега за нас. Обичам те!
Май доста се отпуснах… Наздраве за това!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
