Да се помни!

"Светът дали дължи ми доброта
по лунна доба, изгрев и по пладне?"
Дължи я още Хунската стрела
и хилядите от върха ù паднали...

"Светът дали дължи ми доброта?"
Дължат ти я и Ремък, и Седлото...
Пресъхналата Майчина Гърда...
Във Кумис и в Дете да е окото...

"Светът дали дължи ми доброта?"
Разпъвана... Изгаряна... Робиня...
Изхвърляна за Вяра от скала...
Продавана във Името на Синьото...

"Светът дали дължи ми доброта?"
Светът е малък... Толкова е тих...
Дължи ти я дори и Любовта...
Дължи ти я и нежният ми стих...

"Светът дали дължи ми доброта?"
Дължи ти я в напитата ти стомна...
За Сянката, вградена, във чешма -
милувка къса... мъжка... да се помни!

Какво ме вдъхнови?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.